Богата на събития, нашата българска история, е вечна с паметта за Трети март.
Дата, за която всяка година говорим , че след подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 година, името на България стои гордо на картата на Европа.
Че честването на Трети март, преклонението пред загиналите за свободата ни герои, е дата свещена, дата сакрална, дата, която се свързва с безбройните войни от Освобождението и саможертвата на руски, украински, румънски, полски сръбски, черногорски, финландски войни и българските опълченци.
Но борбата не спира до тук. Тя продължава векове наред и българският дух  се калява в бунтове, завери, въстания – във време на революционери, време на просветители.
За да стигнем до днес!
147 години – памет – години на равносметка, на съдбовност, на  дух и воля, да живеем свободно!
147 години – памет, предавана от поколение на поколение за саможертвата на героите, посегнали да зачеркнат робството!
147 години – носим и предаваме родолюбие!
Но Трети март е ден за обединение чрез идеала на Левски „за чиста и свята република.“
И аз съм сигурна, че в днешния Трети март, всеки един от нас си задава въпроса:“ А какво направих аз за България? Какво направих за родния си град? Нося ли отговорност за децата си, които растат мирно и в свободна родина? Дали сме единни за бъдещето им – в нашия град, в нашата родина?“

Децата трябва да знаят за историческия път, тръгнал чрез нелегалните комитети на Левски, с подвига на Ботев на Вола, за да се стигне години след това до паметния ден – Ден на Свободата!
„Като имаме свободата, имаме всичко.“ – написа и завеща Патриархът на българската литература Иван Вазов.
Гордост е да сме наследници на вековен народ, на герои с идеали за свобода, на саможертва и обич в името на Родината ни!
Поклон пред паметта на героите!
Честит Национален празник!

Елена Балтаджиева
Кмет на община Каварна