Следите на древността по каварненския бряг чертаят кръговрата на бурен живот, заченат още през III хил. пр. Хр. През V в. пр. Хр. на мястото на старо тракийско селище гръцки заселници от Месемврия образуват колонията Бизоне. Тя търгува с градовете- държави от Черноморския и Източносредиземноморския свят. През I в. пр. Хр. земетръс срутва част от селището в морето, но през II – III в. то отново процъфтява. Градът е икономически и културен център през античността и средновековието. Това личи от оцелелите крепостни стени, раннохристиянска базилика, църкви, сгради, монети, накити, тракийско съкровище от златни апликации и др.
   През XIV в. Карвуна и Калиакра са главните градове на Карвунското княжество. След XV в. средновековният град се именува Каварна – християнско селище и пристанище за зърнени храни. От това време са запазени хамам (Баня), мост, чешми, църкви, множество надписи.
   През 1868 г. йеромонах Евстатий Рилски основава първото българско училище, създава се читалище “Съгласие” (1890). През Руско-турската освободителна война (1877) каварненци бранят града от башибозушки и черкезки орди.
   От началото на XX век Каварна бързо възхожда стопански и културно, но през 1913 г. градът пада под румънска окупация. Българите не скланят глава: църквата, читалищата и културно – просветните дружества бунят духовете. През 1940 г. градът е върнат в пределите на България.